Бойко Борисов в деня на националния празник на България – Освобождението от турско робство, беше при Реджеп Тайп Ердоган, в Турция. Като се съгласи отново да лобира за турската държава пред Европейския съюз. Ердоган не спомена нищо за националния празник на България, а нашият ибрикчия не посмя дори да го спомене. Все едно се срамуваше от събитията от 1878 година.
А на днешния ден, през 1985 година, турски терористи взривиха вагона за майки с деца на гара Буново. Жертивте са: Георги Цветанов (на 12 години), Стефан Атанасов (на 13 години), Райна Бозукова (на 64 години), Яворка Петрова (на 38 години), Емил Николов (на 40 години), Николай Генков (на 64 години), Стилиян Иванов (на 60 години). Убийците не пожалиха малките деца. За да прокарат протурската радикална политика в България. Някои от тях са и от учредителите на Движението за права и свободи. Българската държава….МЪЛЧИ!
Всяка година са големи възпоминания и почит пред Тюркян чешма, изградена от ДПС в памет на 17-месечната Тюркян, убита при Възродителния процес. На която между впрочем в Одрин е издигнат паметник и е наречен квартал в града. Всички българи са чували за Тюркян. Колко българи обаче могат да кажат имената на невинните български деца, загинали на гара Буново при протурския атентат, за който нашите паркетни патриоти не споменават?
ДПС никога не се извини за атентата. Докато ние ежедневно трябва да се извиняваме за Възродителния процес и едната жертва в него. ДПС никога не поднесе цветя на жертвите на гара Буново. Никога не призна, че това е терористичен акт. Дори оправдава убийците.
Днес България забравя корените и историята си. Турското робство премина в някакво османско присъствие. Български офицер, жена, в Афганистан от военната мисия на България, беше скоро порицана, че в публикация е посочила, че е имало турско робство, не било политкоректно и щели да вземат мерки срещу нея.
А аз се чудих на 3 март тези офицери, които рапортуваха, как им се обърна сърцето да кажат османско владичество. Нима забравиха Кочо Честименски, Васил Петлешков, Васил Левски, Георги Бенковски, …нима забравиха Балканджи Йово?
България обаче помни. Сърцата ни помнят жертвите. Не само от Буново. А милионите, загинали под ятагана и бесилото!
Поклон и простете! Ще помним вашите имена. И ще научим децата си да ги помнят. Защото това е България!
Елена Гунчева
