Да поставяме паметниците върху колела

Нищо обидно не символизира ПСА, не ни е пречил с нещо преди, нито пречи днес или утре

Още древните шумери започнали да строят съоръжения от каменни плочи, наричани „стели“. Отначало като надгробни паметници, по-късно като обетни символи в памет на някакво събитие с важно държавно значение. В чест на победата на Лагаш над Киш била издигната прочутата „Стела на ястребите“ с образа на бог Нингирус и две хищни птици, кълвящи трупове на победените.

Тази практика се възприема и развива и в други страни, стигнала е до наше време. Паметникът на съветската армия (ПСА), поставен от СССР в няколко европейски страни като знак за победата на неговата армия над фашизма и хитлеристка Германия. Една победа с несъмнено историческо значение, за която само СССР е дал 27 милиона човешки жертви. Не е тоталитарно нюансиран.

Без поне бегло надникване в историческите документи на ПСА могат да се приписват обратните черти - окупаторски, комунистически и пр. На 14 декември 1941 г. Царство България обявява война на САЩ и Обединеното кралство. Три дни след като прави Германия и два дни след Италия. Същото правят Унгария и Румъния.

Официално тя продължава до 28 октомври 1944 г. Ние си я наричаме Символична, защото не сме им причинили съществено зло. Но за тях е грях обявяването на война от страна-съюзник на враговете им в Тристранния пакт или Оста Рим-Берлин-Токио. Война световна, безмилостна.

Да не сме им я обявявали, това е тяхната позиция! Същата е и на СССР, техен съюзник е. От 20 октомври 1943 г. до 17 септември 1944 г. англо-американска бойна авиация бомбардира. територията на България. Само в София са разрушени 12 657 обществени и жилищни сгради, увредените са в пъти повече. Убити са 4208, а тежко ранени 4744.

Горчива истина е, че не сме имали никакви избори в хода на бурните събития в навечерието, разгръщането и след края на ВСВ. Ден след началото на войната на 1 септември 1939 г. царят, политическият и военен елити около него са били наясно: за България няма мърдане и нема лабаво. Решението е било, която от провоборстващите коалиции влезе у нас първа - с нея сме!
За присъединяване към Тристранния пакт получаваме одобрение и от Москва, Сталин е вярвал, че Германия след договора „Молотов-Рибентроп“ ще воюва на запад, не на изток поне още една година. Така става ясно днес, защо тогава българските земеделци и комунисти водят енергична кампания за незабавно включване в Оста.

Става обяснимо и защо от 24 юни 1941 г. - два дена след като Германия напада СССР - до 5 септември 1944, когато СССР обявява война на България, българското посолството в Москва представлява интересите на Третия Райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в Москва.

И тази война е символична. СССР сменя властта у нас без никаква съпротива. На София е дадено да разбере, че според споразумение между великите ние оставаме в съветската сфера на влияние. Срещаме Четвърти Украински фронт с червени знамена дори пред казармите!

Малко по-късно властите в Прага горещо молят намиращите се съвсем наблизо американски войски да ги превземат вместо съветските, но те отказват, спазвайки споразумението.

През 1945 г. съветски армии нападат в Далечния Изток японските войски и им нанасят фатално тежко поражение. Въпреки, че Япония не напада СССР през цялото време на хитлеристката агресия и така му оказва огромна помощ. Но Москва е трябвало да спазва същото споразумение.

Правени са на България предложения, които сме можели само да приемаме. Често с показване на дълбоко чувство на благодарност. Понякога ту така, ту наопаки. Такова е и изграждането на ПСА. Нещо много дребно в сравнение с решаващото съдействие на Москва да не ни бъдат отнети 29 процента територия, за което са настоявали Югославия и Гърция.

Реакцията на външното министерство на Русия е очаквана, естествена, но по същество неубедителна. За един век два пъти тамошните елити се изгавриха с историята на великата страна. Потрошиха, нарязаха на парчета държавата и въоръжените си сили, разгониха като мръсни псета офицерския състав в тях. За да се харесат на историческите си заклети врагове...

Съдействаха на побеснели тълпи да рушат паметници на личности, пред които до вчера ги призоваваха да се кланят и коленичат. Паметника на обожествения създател на тайните си служби Дзержински пред сградата на КГБ либерастващи щураци махнаха с един митинг.

Славните чекисти, КГБ-йци и ГРУ-шници преглътнаха гаврите. Спотаиха се партийците от уж вече победилата КПСС, оттеглиха се да мизерстват покрусени офицерите и сержантите. Предадоха славните демократи начело с Горби и Елцан също така приятелите и поддръжниците на Русия в бившия Варшавски договор, че и другаде по света.

Крайно неубедително е след това официалните власти в сегашна Москва да се цупят и мърморят в посока на Полша, Литва, Чехия и другите бивши соцстрани и съюзни републики. Сега в тях вършеят протежетата и агентурите на враговете на Русия. И не само паметници събарят, ами всичко руско гонят и изтребват.

Историята понякога се представя като нещо непредсказуемо. Тя често се повтаря, но винаги запазва способността си да ни изненадва. Все пак, който забравя историята, на него му променят географията. Твърдо да знаят това хората в страни на географски кръстопът като нашата!

Президентът Румен Радев е прав по повод разпарчетосването на ПСА: „Режат историята ни парче по парче, посягат на бъдещето ни като народ.“ Но така е, когато напълно липсват градивни и положителни послания, приемливи поне за части от гражданите. Остават само рушенето и отрицанието. Така е, когато сме в Евросъюза, а днес „болният човек на Европа“ е самата Европа.

ПСА, не ни пречи с нищо днес, нито преди, нито утре. Не е като Ленин или Сталин на постамент в цял ръст или до кръста. Нахъсаните субекти го обругават и рутят са с възпалени мозъци, наивни и неинформирани младежи. Незнанието също е сила.
Най-многобройни са шмекеруващите около политическия живот кариеристи. Напиращи към микрофони и камери преследвачи на келепира, идващ от помиярстване пред силния на деня. Игричката на лицемерите във властта винаги се отличава с бледост, неубедителност, сивота. И сега изглежда сериално-пластмасово-сапунена.

Винаги има люде с девиантна психика и поведение. В мътни времена като сегашните те преобладават на повърхността на обществото, изобилстват сред политическата гмеж. При формирането на елити САЩ прилагат колониалния подход и залагат главно на такива. Синдромът на отчуждението от своето тяло не се лекува с таблетки, на психотерапия трудно се поддава.

Гаснещият хегемон САЩ обезумява. Демостративно се вижда по много явления и деяния в страната зад океана, особено в стръвното рушене на паметници на довчерашни герои и важни исторически личности. Канцелират не само Русия и руската култура, ами себе си и собствената култура. САЩ, тяхното посолство са в основата на разрязването и на ПСА.

Най-добре е у нас вече да се изграждат паметници и стели върху колела. Че утре, когато се обърнат палачинките сред великите на деня външни фактори, да ги прибираме на скришно място. За да ги връщаме тържествено в указан отвън момент пак на същите места или наблизо. Примък-отмък.

По-евтино ще ни излиза. И ще се представяме изгодно как тайничко сме запазили верноподаническите си страсти към бившия хегемон и душеприказчик на родните елити.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg