Много ми се иска да има здрав разум и възпитание в политиката

Много ми се иска да има здрав разум и възпитание в политиката. Както и между нас. Не разпространявайте фейкове, колкото и да мразите някого. Критиката винаги трябва да почива на доказателства и на истината. Признавайте доброто във враговете си, посочвайте лошото при приятелите си. Истината е по-важна от това, а и така им давате шанс да се поправят. Няма идеално зли и идеално добри хора, всички сме смъртни и грешни. И понякога виждаме грешките си. 

И когато подкрепяте някоя партия или кандидатура, не озверявайте, а запазете човешкото в себе си. Клетви как няма да говорите или няма да общувате с хора, които не са от Вашата партия, звучат най-малко смешно и нелогично за останалите хора. Никоя партия не е религия и не е безгрешна. И ако наистина държите на тази партия, ще посочвате грешките, а няма да ги аплодирате.

Когато някой каже нещо смислено, не го плюйте, само защото не споделя всичките ви страсти политически. Опитайте се да спорите с аргументи, не с обиди и се придържайте към темата на дебата. Защото иначе става смешно: "А вие защо биете н...?". Бъдете великодушни и когато някой признае грешката си и поиска извинение, му простете. Понякога в емоциите казваме неща, които след време виждаме колко зле звучат. Аз съм се карала с много хора зверски. И с много от тях сме приятели, защото разумът и възпитанието са ни показали общия път. Не е въпросът да си победител в махленски спор и да унижиш някого, а да допринесеш за доброто на народа си. Или пък поне на един човек. Когато общувате с интелигентни и възпитани хора, винаги намирате общи теми, въпреки различните позиции. Проблемът е, че с простотията допирни точки трудно се намират. Там няма разум, а само канализирани и контролирани от кукловодите емоции. 

Хубаво е политическите лидери да мислят с хладен разум и горещо сърце, с мисъл за България, а не за поредното протеже, което искат да пробутат. Понякога е добре да се осъзнава позицията и да не се тръгва в загубени битки. Ако нямате стратегия, войната не е маратон и поредица от грешки и загуби води до политическа смърт, а не до утешителна награда.

Ей едни такива работи ми се въртят в главата. Ама, както казват възрожденци, аз нищо не разбирам, никоя съм и съм ЕДИНСТВЕНА ПРЕЧКА пред тях да оправят България....

Елена Гунчева-Гривова