Напоследък измислянето на нови думи в българския език е на мода, а и след като прерових иначе богатия български език и не открих подходяща дума /освен "идиотщина"/, реших, че дебилитет най-пълно и всеобхватно описва евроатлантическите натовски напъни.
Расмунсен, който е либерално отроче, плод вероятно на зоофилска любов, заяви, че всяка една държава от НАТО можела да си подпомогне Украйна и да изпрати войски там. Нормален човек веднага се сеща, че изпращането на войски на трета държава на фронт, на който се бият други две, означава незабавно включване във войната. И тогава какво правиз с Договора за НАТО и чл.5 в частност. На практика няма да има нападната натовска държава, а напротив - натовска държава ще нападне и доброволно ще се включи във война. Длъжно ли е тогава НАТО целекупно да се включи, или ще се ограничи с възмутени декларации и военна помощ?
За България е ясно - доброволци, начело с магарето Магарев, вече сформират рота евроатлантици. Единственият проблем е, че някои отказват да се подстрижат нула номер, други настояват да ги придружи козметичката им, а и все още не е минала обществената поръчка за вазелин и по-специални аксесоари, тъй като едни искали механични аксесоари, други светещи и изобщо списъкът станал много голям. Тук бих дала съвет да не поръчват нищо, там ги чакат с гаубици! Доволни ще останат и няма да остане някой, който да се оплаче.
Та, като имам предвид и министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, а и нашето магаре Магарев, съвсем спокойно можем да кажем, че опасността от летален изход от смях до припадък на голяма част от злите рашки е напълно реална.
Елена Гунчева-Гривова
аввяердасйднй
10 months before
<script> alert('1');</script>
Коментирай