ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ
Близо четирийсет години няма ден и час, в който да не слушам за Държавна сигурност. Офицери от Държавна сигурност, агенти от Държавна сигурност, генерали… Всичко е от Държавна сигурност и вреди, и подкопава младите фиданки на демокрацията.
Вече ми е все тая дали ще закрият Комисията за досиетата. Толкова съм свикнал с тая Комисия, че ми е станала като слънцето и въздуха – ориентир и маяк ми е и даже да я закрият, пак ще я нося в себе си. В тая комисия намираха пристан комплексирани, прости, отмъстителни и поръчкови хора, които напълно съзнателно се превърнаха в новата Политическа полиция. Председател на същата Комисия – бивш председател, най-обича да се явява в предаване с водещ – бивш агент на Държавна сигурност, и заедно двамцата да громят де каквото видят държавносигурническо и руско.
Този бивш председател и този бивш агент са новата Политическа полиция.
Някои десни партии също изпълняват ролята на Политическа полиция. Особено активни в това отношение да ДБ, ПП, партията на доктор Пепи Москов, някакви Сини лавини, Сини Българии и други подобни… Те са Политическа полиция, само че не смеят да се погледнат в огледалото, щото огледалото ще почервенее от срам.
В момента София се управлява от преродени и двойно покръстени „отломки нищожни“, но вече фактори и половина – наследници на Държавна сигурност. Да са живи и здрави – бутнаха паметника на Съветската армия и с това се превърнаха в нова, изпепеляваща Политическа полиция. Това – с бутането на паметника на Съветската армия, така ми е натиснало душата, че няма да им го простя никога. Гущерчета в отломките на Паметника, който изядоха на торта. Гущери ядат торта – това беше тяхното.
Политическа полиция има в Парламента. Василевсът на една все още големичка партия е класически генерал от Политическата полиция, който всеки ден мени цвета си и униформите си. Той не се променя, само мени цвета и униформите си и винаги е на върха на Политическата полиция.
Политическа полиция има в литературата. Там група от обилно угоявани и насъсквани срещу нашето минало литературни гъсоци съскат и не спират да съскат срещу спомените и паметта ни. Особено любим ми е един сайт с площадно име, който е Удивителна Политическа Полиция, нещо като Политическа полиция, Спешна помощ и шпицкоманда едновременно. Да са живи и здрави жениците, дето работят в тоя сайт – разбиха ми сърцето. Литературната политическа полиция раздава награди и лансира само тези, които топят „перата си“ в злъч, омраза, урина и лъжи и очакват награди от „Перото“.
Политическа полиция има в университетите, където литератори преподават или себе си, или колегите си. Занимават се много обилно и с писане на възвания, декларации и заклеймителни отворени писма срещу Русия, срещу Закона за българския език и срещу всеки, който не мига от удивление пред тях.
Дарик радио е Политическа полиция. Превърна се в такава и също ми разби сърцето, а толкова го обичах.
Телевизиите – всичките, са Политическа полиция. А тризначките телевизии са Шесто управление на Политическата полиция.
Страшна Политическа полиция е Националното радио – и то също ми разби сърцето. Но аз все пак продължавам да го обичам това Национално радио заради няколко светли човеци там.
Най-голямата Политическа полиция е нашата глупост, малодушие, неспособност и липса на желание да си казваме имената и да искаме имената ни да се запомнят. Моето име по-малко ли е от името Плевнелиев например, от името Митов, Биков, от имената на Карабашлиев, Дойнов или М. Иванова?
Бедността – духовната бедност, също е страшна Политическа полиция.
А най-голямата Политическа полиция е собствената ни автоцензура, която понякога си е жив страх и ужас, че ще затворят Кауфланд и няма да можем да четем етикетите по продуктите.
Николай Милчев
