В много от коментарите под публикацията ми за излагацията на Райна Кабаиванска, ме упрекваха, че тя е известна, а аз - не. Логиката явно е, че когато си известен, можеш да деградираш морално и да говориш глупости, колкото ти поиска душицата, винаги ще се намерят такива да те оправдаят.
И затова - аз съм просто една българка, една от многото, една жена, майка и човек. Не желая да съм известна. Не желая да ме веят по световните медии. Не искам признанието на когото и да било. Но аз всяка сутрин, като се погледна в огледалото, се гордея с човека, който съм. И не се срамувам нито от думите, нито от действията си, колкото и да е било трудно.
Известността задължава. А и не е кой знае какво. Херострат е известен /е, не и на гербоидите/. Мечтаел е да е известен и е предизвикал най-известният пожар в историята. И други са известни - къде с добро или лошо. Някои имат талант. Но този талант не ги прави хора, това е лично решение, което не всеки взема.
Всички се раждаме свободни и равни. И Бог ни е дал волята да избираме между доброто и злото. И когато се стигне до съд на душата, никой не пита дали си пял по сцените или си ровил в кофите за боклук, а дали си бил човек.
Затова....аз съм просто една българка. Която си позволява да съди една самозабравила се певица. Защото никога не трябва да си затваряме очите пред злото и липсата на морал. НИКОГА!!!
Елена Гунчева
