Чрез раздухването на управляем хаос в различни части на планетата САЩ доста дълго и в свои изгоди упражняваше своята световна хегемония. Надяваше се да го прави векове, Бжежински обещаваше поне до 2050 г., но не би. След интервенцията на НАТО в Либия управлението на умишлено спретнатата бъркотия започна да се изплъзва от ръцете на чичо Сам.
Още тогава „Труд“ писа за това. Управляемият хаос постепенно ставаше все по-трудно овладяем, а отскоро и направо неуправляем. Оттам ускорено нарастват затрудненията в ориентацията в бъдещето, а непредсказуемостта плаши хората доста повече от явните заплахи. За последните е възможна подготовка, а при първите... на страха очите са големи поради неизбежния стрес.
Засягат се отделни хорица, по-малки или по-големи групи, цели общности и дори народи. Особено когато промените с непрогнозируем характер се сгромолясват върху главите им по много и наведнъж. Най-опасно е при това, когато с тяхното управление в семействата, в общността или държавата са оставени да ги управляват и разрешават клоуни, безхаберници или чужда агентура.
Поне да биха били безполезни с властта в ръцете, но са вредни, ощетяващи дори себе си, неизбежно още повече управляваните хора, групи и народи. В условията на хронично стресираща непрогнозируемост се долавят, а после и разгръщат феномените на самоувреждането, на самосаботажа.
Чарлз Дарвин точно е отбелязал природната закономерност: „Оцелява не най-силният, не най-умният, а този, който по-добре от другите реагира на промените“.
Самосаботаж имаме, когато реално работим срещу собствените си интереси, цели и ценности. Когато хем съзнаваме, че в нещо вярваме, че то е добро за нас, че го заслужаваме и наистина го желаем, хем същевременно действаме в разрез с тези интереси, цели и ценности. Самоувреждането се случва, когато съзнанието ни влезе в противоречие с подсъзнанието. Тогава в отделния човек или в групата хора нараства психическото напрежение, тревожността, започват да лъжат самите себе си. Така се принуждават постоянно да си измислят оправдания, да търсят външни врагове, тъмни сили и всякакви други причини за своето поведение или за бездействието си.
Това може да са мисли или постъпки, които силно ни отдалечават от най-желаните неща в живота. Вътрешното чувство, продукт на подсъзнателен блокаж, което ни укорява: „Не ви бива да се справяте с такива проблеми, не е по силите ви това начинание“. Несъзнателен опит за защита, за справяне с дълбоко загнездилия се страх и отслабване на болката от смазаното желание.
Следват колебания, отказ от цели и мечти, нарастващи съпротиви дори да опитваме да се справяме с нови и сложни предизвикателства. Самоувреждането е разновидност на проблемното поведение. Частично съзнаваме, че губим и пропускаме ползи, но така и не проумяваме докрай защо.
Психологът Ерих Фром е доловил нещо важно: „Съвременният човек предполага, че неговите постъпки са мотивирани от неговите си интереси, но всъщност неговият живот често е посветен на цели, които са нужни съвсем не на него“.
Особено важен е тук дълбоко присъщият на животните и човеците страх от промените, който често ги прави жертви на хищници. Обичайното е сигурно, новото е опасно, защото е неизвестно или непредсказуемо. Така е устроена човешката психика. Ето защо мозъкът винаги се опитва да отложи колкото може повече времето за промени и така ги саботира като често си вреди.
Този научен факт е отлично известен на манипулаторите на общественото мнение, днес те разполагат и с изключително ефективен инструментариум да го използват. Което и правят пределно активно, достигайки невиждани доскоро резултати при воденето на информационно-психологическата война.
Натрапва се например нагласата „Ние сме добрите, те са лошите“, следователно битката със Злото е неизбежна, тя изисква лишения, но победата ни е сигурна, защото ние сме по-силни, а те по-слаби, тъпи и злобни. Байдън е в страшна форма, Путин е луд и полужив; всичко ще се реши на бойното поле, на Русия ще нанесем стратегическо поражение, САЩ са световен хегемон завинаги.
Многослойно се натрупват страхове. Путин се предлага в ролите на алерген и афродизиак едновременно. А заедно с Тръмп са два „черни лебеда“. Ако постоянно не сдържаме враговете, ако не водим чести войни, те ще ни отнемат разни неща, т. е. ще бъдете извадени от зоната на сегашния си комфорт, ако ние - Запада, чичо Сам преди всичко - не ви защитваме постоянно. И така американците, канадците, евронатовците, народите от Запада зациклиха в разрушителен самосаботаж.
Но нищо не е безкрайно, няма вечни гаранции за което и да е военно превъзходство. От една страна прилагащите манипулации се изчерпват творчески и обектите на агресията им започват да схващат как са ги подредили сред жертвите. От друга страна противниците не дремят дълго, учат се, усвояват технологиите и методите, проявяват и творчество.
Потърпевшите от сдържанията и санкциите на световния хегемон и неговите васали и неоколонии вредят все по-лошо, разбира се, но главните щети народите от Запада си нанасят главно чрез самоувреждания. Подтикването на Киев към война с Русия, всестранното му осигуряване със средства да я води, непрякото и частично прякото съучастие на НАТО в нея доведе до куп такива.
Руските елити поне за 50 години напред си направиха верните и много здрави изводи с какъв враг имат и дълго ще имат работа в лицето на англо-американците и повечето европейци. Такива изводи си направиха Китай, Иран, страните от БРИКС и много други. Едва ли сериозни политици и анализатори на Запад се съмняват, че срещу техния свят са назрели мощни енергии за отмъщение.
Украйна се оказва най-голямата загубила от разпада на СССР република, това са го проумели повечето украинци, над 65% от тях не желаят войната с Русия. От развалянето на икономическите и търговските отношения с Русия страните от ЕС много повече загубиха, отколкото спечелиха, а Русия - обратно. САЩ спечелиха много пари досега, но и загубиха много международна тежест.
Почти всички европейски лидери вече са дори безтегловни в международен план, не са силни и във вътрешен. Същевременно страните им се тресат в системни икономически и други сериозни проблеми, продължителното самоувреждане не минава без последствия. Армиите им са зле, остро недостигат въоръжения и боеприпаси, недостигат и пари, а ги тласкат и срещу Китай.
Не само ядреният сблъсък е верижна реакция, такава се оказва и зациклянето в самосаботажен унес. Макрон не спря да се заканва на Москва с ракети и дори с войска, днес Франция, втората страна по мощ в ЕС е в тежка политическа криза без бюджет и без премиер. Правителството падна, според британския „Телеграф“ и „Европа е на ръба на финансов Армагедон“.
И в Германия неотдавна управляващата коалиция се разпадна заради проблем с проектобюджета за следващата година, отива се на избори, крайно десните сили са обединени и може да надделеят. За скорошно оттегляне от властта заяви японският премиер. От Reuters научаваме, че 82% от южнокорейците не желаят да се дават пари и оръжия за Украйна, страната е в политическа криза.
И в Грузия, и в Румъния зрее съпротива срещу неолибералната демокрация. Според Bloomberg съюзниците на Киев са се отказали от победните сценарии и са замислени, как да постигнат прекратяване на огъня. Крайно агресивното доскоро говорене на евронатовците при властта на демократите започна да става по-тихичко. Явно се пренастройват за общуване с републиканците и Тръмп.
Шефът на комитета на началниците на щабове на армията на САЩ след негово обаждане по т. нар. авариен телефон е обсъдил с шефа на руския генерален щаб на армията „редица въпроси в областта на глобалната и регионалната сигурност, също и конфликта в Украйна. Това на шестия ден след изстрелването на руската балистична ракета „Орешник“ по огромен завод в Днепър.
Очевидно в Пенгагона все още има лица, които са със значително по-високо ниво на разбиране на актуалните събития на бойното поле и могат да прогнозират техните последствия. Разбрали са, че ескалацията върви към етап, от който трудно после може да се даде заден ход. Дали вече не е много трудно.
trud.bg
