Защо дете в приказката на Андерсен казва, че кралят е гол?
Ами защото детето е с невинно съзнание и с чиста съвест. То не прави тънки сметки, то изрича това, което мисли, то назовава нещата с истинските имена и не търси корист с думите си. Детето никога не може да бъде безразлично.
Всички други, сиреч възрастните, правят комопромиси, мерят си словата, боят се да не вземе да се случи нещо, лицемерят от изгода и си кривят душите от страх какво ще си помислят другите и особено онези, от които те зависят. Другите са безразлични, на тях им е все едно – да правят онези горе каквото щат! И тези горе правят каквото щат, каквото им се ще.
Детето, попитало ген. Мутафчийски защо слуша Борисов вместо Борисов да слуша него, със смазваща откровеност и разтърсваща точност поставя диагнозата на Десетилетието на нашето безвремие!
Този детски въпрос дращи по роговицата на широко затворените ни от примирение очи, пробива тъпанчетата на плътно запушените ни от апатия уши…
Допуснахме цяло десетилетие у нас да са на власт самовлюбеност, абсолютно неподходящ за високия пост език, съмнително образована дилентантност, мания за величие, чувство за непогрешимост, тотална безкритичност и мислене за подчинените като за пионки, а за обществото – като за тълпа, на която можеш да се караш махленски.
Позволихме цяло десетилетие да се игнорират кадърните и способните, знаещите и можещите, да се кара професионализмът да подвива покорно опашка, да седи на задни лапки и да казва угодливо – Както обичате! Ама много сте прав! Експертността стана добре дошла само ако кима в знак на съгласие и ѝ се позволява да се радва, ако поне я попитат за нещо, пък дали ще се вслушат в нея вече не е най-важното.
Никой досега не зададе точния въпрос. Но днес точният въпрос бе зададен от едно дете – защо професионалистът с висша експертиза слуша любителя с висша власт, а не обратното.
Пак дете ни каза главното.
Но какво искаш от едно дете? Детска му работа. Детинщина.
Ако хванем и на детските въпроси да обръщаме внимание, къде ще му излезе краят…
Николай Слатински
