Войните се водят по напълно нов начин и сблъсъците с жива сила са последното, което има значение

Както казах вчера, войните се водят по напълно нов начин и сблъсъците с жива сила са последното, което има значение. Не може просто така някъде да се стигне до такива. Въпреки че постоянно се разръчква жаравата на разни взривоопасни места.

Сърбия определено е такова място, че не може просто така да си води военни действия. И ще се види, че няма да и позволят по-високостоящите от нея световни сили и от двете страни на световната игра.
Разбирам, че я провокират много, но Сърбия има историческа обремененост да търпи конфликти поради груби намеси в живота на други народи в миналото, пък и поради факта, че доволно много време и се даде да бъде главен фактор на Балканите.

Аз мисля, че до голям военен конфликт в Косово няма да се стигне.

Преди всичко искам да обясня, че Сърбия е държава, заела странно положение между два стола. Между Русия и Запада. За някои това може да е успешна политика, но истината е, че това е преди всичко лицемерие, което рано или късно ще се наложи да преодолее и да избере страна. Сърбия има отявлен управленски проглобалистки орган, тежко захванат в програмите на Сорос и сие. Това е премиерският пост и на мен лично ми се струват прекалено тъжни опитите на Бърнабич да отразява антисръбските настроения и изказвания на евросъюзните и посестрими в лицето на Аналена Беброк например. Ана Бърнабич трябва да се определи – Премиер на Сърбия ли е или на ДД в Сърбия?

Вучич също трябва да се определи – Президент на Сърбия ли е или представител на Вашингтон на Балканите?
И двамата имат двусмислени позиции и мнения, които в зависимост от ситуациите, използват както им е угодно. Само че това няма как да продължава.
Защото сега, при настоящата геополитическа ситуация, която е коренно различна от тази през пролетта на 1998-ма, Сърбия има какво да загуби и от Русия и от САЩ, и от ЕС, чиито пряк проводник е Бърнабич.

Европейските ценности бяха в основата на нейното избиране на поста, тъй като ги носи в сърцето си и в живота си и това фактически означава, че премиерът на Сърбия би трябвало да е съгласна с цивилизационния избор на Косово да стане член на ЕС.

Тоест, конфликтът е преди всичко вътре в душата на Сърбия! И тя трябва да реши политически какво ще прави и къде ще върви, с Русия или със Запада. Защото неистовото желание на сърбите да сядат и на двете трапези, което те правят непрестанно в историята си, няма да може да продължи.

Не може да приемеш ЕС в обятията си и в същото време да пищиш от политиката му!

Не зная защо някои наричат такова двуличие „много успешна национална политика“. В това отношение политическата класа на България в Прехода е далеч по-честна. Тя открито се е определила и си работи в това, което е определила за себе си.

Възелът Албания, който включва две главни тежки точки на Балканите – Косово и Македония, в който възел участва винаги и България, е много труден и няма да бъде оставен на Вучич да го развързва, в това не се съмнявам.

Нямам грам намерение да коментирам тежката историческа обремененост на Сърбия спрямо България! След Турция тя винаги много ни е „обичала“. Даже смятам, че турците ни обичат повече и не само сега.

Анастасия Гешева