Евроатлантическите българи със снизхождение и лек срам си спомнят за Бай Ганьо - култовият герой на Алеко Константинов, охарактеризиращ народа ни. Днешният българин се чувства европеец, ама не съвсем. Някак си усеща, че има други българи, които му пречат да бъде в Европата, така, както си я представя. Например да може да отиде да работи в Германия или Испания, защото тези простаци, българските работодатели, не му дават заплата за директор, макар и да е завършил техникума по дървообработване в Долно Нанагорнище и не оценяват скрития му талант. Българинът днес най-обича да мрази другите българи, да ги следи под лупа и постоянно да им дава наставления и критики как да живеят, мислят, работят, управляват и прочие неща, които той, българинът, знае най-добре от всички, нищо, че последните три години не е излизал от градчето, в което живее.
Днешният българин лее три реда сълзи и сополи за "Леля Бети", иначе казано Нейно Величество покойната английска кралица. Напълно лишен от способността да разбере, че такива като Леля му Бети дори не биха си изтрили подметките в такива като него, българинът тъгува с цялата си душа и пише дори стихове за починалата, все едно той и родата му са давали клетва за вярност на английската корона. Докато между два сопола минава да наплюе други българи, които му обясняват, че все пак сме република, България и проблемите на английското кралско семейство им минават през долуподписаните.
Днешният българин разбира от всичко - от войната в Украйна, до възобновяемите източници на енергия, пет джи мрежите, политиката, вселената и всичко останало. Макар и по професия например шофьор, той чувства дълбоко в душата си, че е призван от вселената да дава акъл и да управлява българите. По тази причина, отказвайки да се отклони от вселенското си призвание, докато си кара тира, прави лайфове, в които обяснява на простосмъртните какво трябва да мислят, кой какъв е и какво трябва да се направи.
Днешният българин е объркан либераст. Той много обича евроатлантическите ценности, но си няма и понятие какво включват те и гледа не особено умно, когато го накараш да изброи поне три такива ценности. Той е за това да има равенство и демокрация, но гледа с лошо око на мигранти, прайдове и прочие либерализми. Единственото либерално нещо, което изцяло изповядва, е правото му да прави каквото си иска, без обществото да има правото да му се бърка. Без значение дали това включва да набие жена си, да застреля съседа си, защото му е взел паркомястото или да си вземе болнични, за да си свари ракията.
Днешният българин е пишман-патриот. Той обича да си прави татуировки по всякакви телесни части с Левски и Ботев, носи анцуг с трибагреника и джапанки с герба на България, но отказва да скърби за бедните българи и за обесилите се от отчаяние тези дни, омаян от скръбта си по английската кралица. Пишман - патриотинът е готов лично да прегризе гърлото на брата си - българин, ако същият например не е съгласен пишман-партиията на пишман-патриотина, да управлява. Пишман-патриотинът е или русофил или русофоб, но никога българофил. Пишман-патриотинът отрича всичко извън себе си и усеща някак си, че само той, единствено той, може да спаси другите българи. А които не са съгласни, ще бъдат разстреляни на острови сред реката. И понеже пишман-патриотът е човеколюбив, освен разстрели е предвидил за другите българи, които не го харесват, и трудови лагери и уранови мини.
Днешният българин знае, че всички са маскари. Мрази корупцията, защото не участва в нея. Знае, че всички политици са крадливи корумпета и неистово иска и той да се включи в това мероприятие. Днешният българин много мрази да мисли, защото той си знае по рождение всичко.
Може би горното обяснява катастрофата, до която стигнахме с взаимни усилия. Да, външното влияние беше катастрофално, но то нямаше да успее, ако ние не бяхме такива, каквито сме!
Да живее България на три морета и три ракии! Булгаааааар!
Елена Гунчева
