Истинска черна дупка в екологичната политика на правителството на ГЕРБ е контролът по внос на отпадък за горене. Тук изрично не става дума за режима на внос с цел рециклиране. Разбрахме, че колкото по-навътре влизаме в скандала с вносните тонове отпадък за горене, толкова по-страшно става. Хората не са виновни, че не разбират огромната разлика между отпадък за рециклиране и внесен от чужда държава опасен отпадък с цел горене. Не са виновни и че не се сещат да се интересуват какво се гори в ТЕЦ-овете или какво се складира тук и там.
Трябваше карабинерите в Милано да свършат работата със задържаната влакова композиция с почти 900 тона неясен отпадък с дестинация България, та МОСВ да тръгне да се оправдава с процедури и наредби. Няма кой да повярва как оттук насетне българските ековласти щели да контролират или съдействат. А досега нещо по темата?
Само за една седмица време се оказа, че има достатъчно драстични доказателства, че екологичното министерство и неговите уж контролни институции реално отказват или прикриват нуждата от контрол. Трябваше Върховният административен съд да принуди МОСВ да даде достъп до информация за това кои са фирмите за последните 2017 и 2018 година, които имат право да внасят отпадък. Аргументът, че тази информация е търговска, а не обществена, и по тази причина не може да се разгласява, е скандално укриване на обществено значима информация.
Никак по-лек не е скандалът с откровеното съдействие, което екоинституциите, в случая РИОСВ-Стара Загора, е извършило, спестявайки изрична Оценка за въздействие върху околната среда на вносен отпадък за горене в ТЕЦ-ове на известен бизнесмен. Каква само нормативна "вратичка" са намерили, наричайки горенето "експериментално". И така нямало нужда от ОВОС. Е, и за това има съдебно произнасяне и то в никакъв случай не е в полза на МОСВ.
Какво се гори в злощастните български ТЕЦ-ове и каква е съдбата на остатъчната пепел след това, очевидно това не вълнува експертите и чиновниците-експерти на министър Нено Димов. Какво се внася от чужбина с тази цел - също. Дори бивш екологичен министър преди дни потвърди, че няма действащ режим за такъв контрол. Що за оправдание е, че от страна на МОСВ не било искано официално разрешение за внос. Ами, естествено, че няма да е искано. Това е канал за трафик на неясен отпадък, от които чуждестранен бизнес пести, а нашенските посредници и бизнесмени печелят. Вероятно и с основание са спокойни, докато карабинерите не им нарушиха рахата в трафика.
Министър Димов едва ли е притеснен от логиката, че е невъзможно задържаната влакова композиция, тръгнала за България, да е първа? Колко ли е имало още? И как ли да се притесни и да намери начин да провери какво до момента се е горило в ТЕЦ-овете, например?
Трябваше едно авторитетно тв предаване отпреди дни да покаже на българската общественост как България вече е една от актуалните точки за мафиотски трафик на опасен отпадък. Министерството на екологията ни обаче дни по-рано се опита да омаловажи скандала, като предпочете тезата, че това било медийна информация. Не, не е, на Миланската прокуратурата е, това чухме всички.
Сега чакаме продължение. И повярвайте, имаме повече надежда на италианското разследване, отколкото на българското екоминистерство. Последното дори не пожела да ни покаже, че се е притеснило и стреснало.
Манол Генов
https://duma.bg/
