Още когато чух пресконференцията на Елена Йончева, картинката ми стана ясна. Стара, утвърдена, изпитана и най-вече – много печеливша схема, която всеки, работил в държавна или общинска администрация, знае или поне е чувал.
Факт е, че случайни изпълнители на обществени поръчки няма. Също е факт, че за много, ама много от тях се договарят солидни комисионни, а цената обикновено е над пазарната. Като в уговорката за комисионна влиза не само гаранцията за спечелване на поръчката, но и за „недосегаемост“, тоест възложителят да не прави проблеми на изпълнителя за некачествено или забавено изпълнение. За да могат все пак парите, дадени за комисионни, да се избият отнякъде.
И многократно също съм повтаряла, че проблемите започват още при подготовките на договорите. Клаузите за неустойки често се пишат по начин, който е абсурд да издържи в съда, дори при нарушение на договора. И това не е от некадърност, а съвсем съзнателно. И след това ще си измият ръцете със съда, който при такива доказателства, явно е купен, като е отхвърлил иска. Което отхвърляне са подготвили още в самото начало.
След „клаузите за неустойка за наши хора“, следва това, че при установяване на нарушение и неизпълнение на договора, не се подготвят старателно документите, съзнателно или случайно се правят пропуски, които водят до недоказване на исковете. Разбира се, с пълното съдействие на изпълнителя на обществената поръчка. Както се казва, и двете страни ще се почерпят със спестеното. А народът ще го д@ха.
И стигаме до подготовките за съдебни дела. Голяма част от които са дела за отбиване на номера, да може да се защити съответния ръководител, взел комисионната, че е направил всичко за обществения интерес, той, видиш ли, даже дело завел, ама лошият съд….
А всъщност Домусчиев плати ли си неустойката? Да, онази, същата, заради опрощаването на която цял закон се опитаха да изменят на принципа „ако мине номера“. 58 МИЛИОНА ЛЕВА НЕУСТОЙКА. Никой не повдига въпроса за плащането й. Не е известно даже и иск да е заведен, поне от кумова срама, както казва народа.
Истината е, че политиците и престъпниците играят от едната страна. Ние сме от другата – ограбваните. Бедните. Некадърните да крадат. Тези, които само могат да питат. Тези, които се излъгаха да сложат вълци начело на стадото.
И повярвайте, дори този скандал ще бъде заметен. Защото няма нито независима прокуратура, нито независимо разследване, нито независим съд в повечето случаи.
А записите…..какво стана със записа за Мишо Бирата – престъпление, заслужаващо дълги години затвор за този, който лобира по такъв начин за избягване на проверки и контрол. Но вместо в затвора, той е на власт. А докато е на власт, престъпниците са под чадъра!
И такива разкрития ще ни служат само за пример колко е прогнила системата на държавата или каква е корупцията. Докато не им дойде времето. При независимо разследване, независима прокуратура и съд. И тогава ответници ще бъдат не само некадърните изпълнители, но и тези, които са помогнали да бъде ограбена държавата.
А иначе – неустойките са прах. Прах в очите на наивниците!
Елена Гунчева
