Няколко върпроса към премиера за циганската престъпност

За своите три мандата като премиер Бойко Борисов упорито избягва да говори за циганската престъпност и интеграцията на ромите в обществото.

По тази причина изпратихме въпроси до пресслужбата на правителството и до централата на управляващата партия ГЕРБ.

Проблемът с циганската престъпност е особено тежък в малките населени места и селата. Дори и бащината къща на бившия вицепремиер Валери Симеонов в с. Бутан е била ограбена.

Ето и въпросите към премиера Бойко Борисов:

1. Отговорните лица в държавните институции (зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, например) постоянно говорят как правителствените мерки като спиране на социални помощи или налагане на трудови медиатори ще тласнат циганите към интеграция. Към момента подобни мерки дават крайно недостатъчни резултати. Как да обезвредим бомбата със закъснител?

2. Много хора са скептични относно политиката на правителството спрямо циганите и тяхната интеграция. Най-разпространените граждански твърдения са, че в тази посока се работи „на парче“ или че изобщо липсва цялостна социална политика. Дайте ни конкретна причина да ги наречем безпочвени.

3. По неофициални данни в момента в България живеят над 600 000 цигани, а до 2040 година, с тази неконтролируема раждаемост, прогнозите са, че те ще са близо половината от населението на страната. Циганите се множат бързо, а реформите са мудни. Има опасения, че е по-вероятно намаляващият брой българи у нас да трябва да влезе в ролята на приспособяващо се към "новата среда" малцинство, отколкото циганите да бъдат интегрирани към цивилизацията. Как бихте коментирали подобно твърдение?

4. Масово младите хора от малцинствата у нас нямат средно, дори основно образование, което ги прави огромно количество неквалифицирана работна ръка. Паралелно с това върви и липсата на препитание, следователно и липсата на постоянен доход. Ясни предпоставки за престъпленията като единствен изход за безизходица. Какво алтернативно бъдеще предлага държавата на "изпуснатите" възрастни (над 18 години) от малцинствата?

5. Знаете ли, че циганчетата, които никога не са ходили на училище и не могат да четат и пишат, са записвани в класове над първи. Родители обвиняват училищата, че това се прави заради делегираните бюджети и заплащането на брой ученици?

6. Като една от най-важните крачки за интеграцията на циганите се сочи изкарването им от гетата. Как си представяте практически осъществяването на това?

7. Освен за себе си, неуките и неинтегрирани цигани представляват голяма заплаха за цялото българско общество. Взима ли държавната и местна власт насериозно проблема, който отдавна е на дневен ред?

8. Досега безкрайно лутане е и проблемът с незаконните коптори – десетки хиляди на брой. Вечно ли ще продължи драмата с припадащи циганки с по 12 деца, които все не са предупредени за събарянето и уж изведнъж остават на улицата?

9. През годините несъмнено сте имали личен досег с неинтегрирани хора от малцинствата. Бихте ли споделили на обществеността някои от собствените си наблюдения от подобен род срещи, били те работни, неформални или случайни?

10. Бихте ли приели предизвикателство да влезете в ролята на трудов медиатор и, влизайки в гетото, лично да се опитате да мотивирате граждани от малцинствата да се стремят към намиране на работа и по-добър начин на живот?

11. Не можем да подминем и широко разпространените граждански твърдения, че циганите са част от „платения електорат на ГЕРБ“. Как определяте подобно твърдение?

12. Как бихте вдъхнали надежда на всички онези граждани, жертви на престъпления, извършени от хора от малцинства? На потърпевшите, чиито потисници са успели да се проврат през пръстите на съдебната система и да останат ненаказани. На изтормозените възрастни хора, чиито тирани се разхождат на свобода с по 200 страници криминални досиета. На майките и бащите, чиито деца са пребити за 10 лева, заклани или убити от неграмотни шофьори, получили книжка някак.