Костадин Костадинов, председател на партия „Възраждане“, пред „Студия Трансмедия“
– Г-н Костадинов, първият транш от партийната субсидия на партия „Възраждане” беше даден за инвитро процедури. Как стигнахте до тази идея?
– Ние още преди кампанията бяхме коментирали този казус. Когато се подготвяше референдумът на Слави Трифонов, един от въпросите беше „Съгласни ли сте партийната субсидия да бъде намалена на един лев”. Партийната субсидия в България е най-високата в света и ние изразихме още тогава нашето съгласие. Когато стана ясно, че ще има предсрочни избори и когато се оказа, че близо 3 млн. души са подкрепили идеята да се намали субсидията на един лев, заявихме в нашата предизборна платформа, че сме за това партийните субсидии да бъдат дарявани. Или по-скоро, че ние ще дарим нашата субсидия. И като цяло се обявихме за отпадане на партийните субсидии. Защото по принцип не съществуват като инструмент за държавно подпомагане на партиите в по-голямата част от държавите в Европа. В някои страни има, но там е нещо съвсем спомагателно. Защото партиите в 95% от развитите демократични държави по света се издържат от членски внос и от дарения. Тези дарения са така регламентирани, че да няма възможност една мафиотска групировка да си препере парите през партия или пък да си я купи. Това нещо смятаме, че може да стане и в България. Обаче, както виждате, за нас гласуваха 1,1% официално, на практика близо 2%, колкото са и гласовете ни в чужбина. Нашите гласове стигнаха дотам да имаме субсидия, за да можем да направим това, което вече бяхме обещали. Единственото обещание, което можехме да изпълним от всички неща, които сме записали в нашата предизборна платформа. За останалите просто нямаме власт. Така е преценил българският избирател и тези, които броят гласовете най-вече, но така или иначе това са ни възможностите. Смятаме, че в българската политика трябва да се дава пример и когато се обещае нещо, трябва да се спазва. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че иначе България няма да продължи да съществува като държава. Защото примерът, който дават политиците е че те крадат, лъжат и нямат никакъв морал. Ние сме наясно, че политиката не е високоморално занятие, но все пак трябва да има някакви базови морални принципи. И най-важното – трябва да има и някаква цел, заради която да се правят определени компромиси. Защото политиката е изкуство на компромиса. Само че какви са целите, които си поставят българските политици? В името на какво се занимават те с политика? Да бъде България една територия? Да, на нас ни е трудно без субсидия. Но се надяваме, че хората, които следят политическите процеси в страната, ще оценят това нещо и ще ни дадат възможност да управляваме България. Ако искат да ги крадат и да ги лъжат, ако искат България да умре, нека да гласуват за ГЕРБ, нека да гласуват за Обединените патриоти. Това са престъпни партии, те даже не са политически сили, а са престъпни политико-икономически групировки.
– Тоест, партия „Възраждане” ще се издържа от членски внос и дарения?
– Както винаги сме го правили и преди това – ние съществуваме от три години. За това време сме показали, че можем да постигнем резултати.
– Имате ли възражения против действащата в момента избирателна система, какво трябва да се промени освен финансирането на партиите?
– Ние подкрепихме мажоритарната система. Пропорционалната система облагодетелства партиите, които са част от статуквото. Всички партии на статуквото започнаха да говорят против мажоритарната система. Когато и управляващи, и опозиция, започнат едновременно да говорят против нещо, това означава, че е добро за нас, българите. Аз имам безпогрешен политически компас – когато Бойко Борисов или Каракачанов кажат, че нещо е добро за България, значи то е лошо. И обратното. Както виждате, управляващите са теглили една много дебела разделителна черта между народа и себе си. Говорят за нас като за нещо различно от тях. Ако искаме да направим нещо, каквото и да е, в рамките на закона, с последни усилия, трябва да променим системата – мажоритарна, смесена, 30 към 70% или обратното. На практика парламентът суспендира този референдум и извърши един преврат. Един от многото преврати, които се случват напоследък. Единственият начин България да се спаси е или революция, или преврат. Преврат се прави от армия, а българската държава вече няма армия. Като общински съветник във Варна виждам как управата на този голям град всекидневно потъпква законите. По същия начин се отнасят и министри, и депутати. Прокуратурата би трябвало да повдига всеки божи ден обвинения. Но осъдени високопоставени български политици няма. Аз самият съдя един такъв (Веселин Марешки – бел. ред.) и силно се надявам да го вкарам в затвора, но като гледам нашата съдебна система, едва ли ще стане това нещо. Оставам с впечатлението, че българският народ обича да го управляват измамници и престъпници. Ето, аз не бих гласувал за Бойко Борисов. Но над един милион души гласуваха за него. И не си правете илюзия, че има разлика между БСП и ГЕРБ. И едната, и другата партия дисциплинирано изпълняват заповедите, които идват отгоре.
–
А как може да стане така, че българска партия да не зависи от великите сили?
– Ами когато получи доверието на българския избирател. Поне един милион души трябва да поискат България да е независима. Толкова, колкото в момента гласуват за ГЕРБ. Да не забравяме, че да искаш да бъдеш независим може да стане модно. Тези, които в момента безропотно изпълняват заповедите на чуждо посолство, като усетят, че хората искат независимост, ще са първите, които ще се пребоядисат, ще развеят знамето на суверенитета и ще кажат „не искаме повече чуждо вмешателство”. Патриотизмът вече е модерен. Имаме управляващи партии, които наричат себе си патриотични. Но за съжаление, хората в България не живеят, а оцеляват. Казано е – „Робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство”. А голяма част от нас даже нямат време да се борят за свободата си. Това е големият проблем. Свободните хора в България са 5-10%. Със свободата на медиите също има проблем. Промиват се мозъците на хората.
– Какво според Вас трябва да се направи за българите зад граница?
– За кои? Те са два вида. Има разлика между българин, който живее в Охрид и родът му е там от 500 години, и тези, които за отишли преди 20 години да живеят в чужбина. За българите от традиционните български земи – единственото, което България трябва да покаже, е съпричастност. Дава им се българско гражданство, отварят се вратите на българската администрация за тях. Няма разлика между българин, роден във Варна и българин, роден в Болград, Констанца или Тараклия. Какво означава българсска държава? Че е създадена от българи и служи на българи. Тази държава в момента може да е създадена от нас, българите, но служи ли тя на българския народ? Тя подкрепя ли българския национален интерес? В момента нашата държава се е превърнала в по-голяма българоубийца от Василий Българоубиец и от Османската империя на Баязид. В последните 27 години благодарение на политиката на българската държава повече от 2 милиона души бяха или убити, или прокудени. Никой не отива да живее в чужбина с радост. Всеки бяга от нищета. Това и турците не са го правили. Това е една трета от българския народ. Всъщност, турците са го направили – една трета от българския народ е унищожена или поробена, но това е за период от 120 години. А сега – без война, без чумна епидемия, без загуба на територия, без катаклизъм – една трета от българите ги няма в България. Тази държава българска ли е? Съжалявам, не е.
– Да очакваме ли предсрочни парламентарни избори и кога?
– Колкото по-скоро, толкова по-добре. Но не знам кога. Изборите в България се движат по особен ритъм. Изборите са предсрочни от 2009 г. И винаги са в една такава ситуация свикани, че оставаме с впечатлението, че има нещо задкулисно – някой някъде пак е редил пасианси, казал е – сега тия ще ги изхвърлим, пък ще сложим други на тяхно място. Минават изборите и хората гледат – пак същото се е получило. Това създава впечатление за нещо предварително наредено. И за една фасадна и куха демокрация. В България няма демокрация. И затова все повече си мисля, че изборите не биха променили кой знае колко неща. От времето на Гочоолу и Дочоолу всичко си е същото. С тази разлика, че тогава е имало национален идеал. А сега какъв е той? Да следват безпрекословно политиката на САЩ, новия велик брат, вожд и учител на българския народ. Или поне на това, което е останало от него. Някак така се получава, че на управленски позиции са хора, за които най-малкото, което мога да кажа е, че са нечистоплътни. Как става така, че ни управляват хора, които ни изпълват само и единствено с отвращение? Или над един милион избиратели гласуват за очеизвадно нечистоплътни и прости хора, или някой някъде назначава такива да управляват. Ние никога няма да си позволим да купуваме гласове. Ще влезем в управлението на държавата тогава, когато българският избирател ни даде доверието си и ще го оправдаем, като покажем такива морал и загриженост за всички обществени дела, каквито отдавна не са виждани в бруталната ни политическа действителност.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
http://www.transmedia.bg
