Кристалина не е като Кристо. С нея се гордеем. Жената обиколи едни световни институции, дето дори името им не можем да научим. Навсякъде беше „аз съм българче“, а не като Кристо. И тя е минала през Харвард, между другото. Съвсем не като Кристо, който напуска родната Художествена Академия и България през 1956 с думите „Повече не издържам. Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно.“
Кристалина не е като Кристо. Тя не просто е цвета на нацията, тя е цъфналият гербер на нацията. Помним паметните думи: „Снощи ми се обади Кристалина Георгиева… : Бойко, тази вечер на мека пухена възглавничка сладък сън ще спиш. Спокоен! Милиарди евра имаш, вързал си се за... Викам: Криси, Христос Воскресе, и ти да си жива и здрава! Добра работа свършихме!“