„ТРИМОРИЕТО“ КАТО БЕРМУДСКИ ТРИЪГЪЛНИК

Черната кутия на изчезналия МИГ-29 е на път да се превърне в кутията на Пандора, даже без да бъде намерена и отворена. Вътре се спотайват всички злини, причинени на родната ни армия по време на Прехода. Отлежават с натрупване в очакване да излетят в ефира и да го взривят (досущ взривен самолет). Още от времето на президента Петър Стоянов и на министър-председателя Иван Костов, дàли на ишлеме, без да ни питат, небето ни на натовската авиация, за да въдвори ред в съседна държава.

В славянска православна Сърбия, родна плът и кръв. Денят е 24.03, срещу Благовещение. Над Белград долита изпратената по наш въздушен коридор „блага“ вест: ракети с обеднен уран, разрушения и смърт. На нас ни се размина само с два инцидента в Северозападна България. По чудо нямаше жертви освен зейнала в земята яма и отнесен от „приятелския“ огън покрив на селска къща. Онкологичните заболявания не се броят.

В черната кутия е скътан и споменът за почернените майки, за убитите в Кербала наши момчета – не, не спомен, а жива рана, която не зараства. Български курбан, харизан от президента Георги Първанов в името на новия световен ред, налаган със сила и кръв.

Да добавим и двамината шофьори на ТИР, които си отидиха в ужасни мъки, защото премиерът Сакскбургготски тогава отсече, че с терористи не се преговаря. А Филипините, напротив, преговаряха и изтеглиха формированията си от зоната на военни действия – условие, уви, оказало се кой знае защо неизпълнимо за нас. И техният заложник беше спасен, а клането на нашите бе показано по телевизиите и снимки на окървавените им глави изпълниха вестниците. 

    Инцидент имаше и с разбил се хеликоптер – още един погубен живот.

    Триморието сега продължава черния списък, като не смятаме инцидента в цеха в Чешнегирово, където по чудо няма покосени ако не от автомат, то от инфаркт или инсулт, психичните разстройства се отключват по-късно.

    Но и без въпросната черна кутия фактите около гибелта на майор Валентин Терзиев няма как да не са известни на командването на учението. Логично не значело вярно. Затова пък логистично в щаба на триморието знаят минута по минута всяко движение в небето в онази фатална нощ на 09.06 срещу Възнесение. Новините, обаче, са пестеливи, разследвaнията по темата сякаш са табу за медиите.

За историята в цеха трябва да сме благодарни и да се задоволим с поднесените извинения от американска страна. За самолета с нашия пилот ни е позволено да узнаем само, че е изчезнал от радарите. Просто в един миг се е изпарил, каквото и да означава това. Да не би вместо в обещаното триморие да се е озовал в някакъв бермудски триъгълник и да е потънал без следа? Май в случая няма никаква разлика.

За нас остава надеждата, че след като дори „Титаник“ бе открит след толкова време на дъното на океана, то и истината за изчезналия МИГ все някой ден ще изплува. Разбира се, има значение дали преди или след 11.07, дали преди или след президентските избори.

    „Елементарно, Уотсън“, би отбелязал с основание Шерлок Холмс, след ако не логичен и логистичен, то поне психилогичен преглед на ситуацията. А именно, без бавене ни беше съобщено че след 4 дни кутията щяла да се повреди от солената вода. Съгласете се, че това не може да бъде спонтанна и нормална, а само преднамерено обмислена реакция. Спонтанното и нормалното е съобщението, че се прави всичко възможно и се очаква кутията да бъде открита в близките дни.

В същото време от Атлантическия съвет – гузен негонен бяга – питат установено ли е руско присъствие в небето по време на инцидента – нескопосно, съшито с бели конци питане, та човек даже без да иска, ще прозре подхвърлената въдичка. В случай, разбира се, че станат известни предполагаеми обстоятелства, прикривани от широката аудитория доколкото е възможно. Следващото „извинително“ обстоятелство, морската дълбочина, оказало се не по силите на техниката, с която разполагаме. И без никакъв отговор остава въпросът защо след като учението е натовско, издирването на самолета с майор Терзиев е само българско. 

    А с какво се е повишила бойната готовност на родната авиация след злополучния старт на триморието и въобще на родната армия след влизането в НАТО? Освен че сме се превърнали във верен военен сателит без собствена боеспособност и без да можем да разчитаме на нашите съюзници дори за една успешно проведена издирвателна операция.

Галина Паскалева