ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА

Толкова много хора и толкова малко души. Сива маса и тук-таме някой просветлен и мислещ. Свинското доволство на тълпата винаги ме е отвращавало. Хора, които намират смисълът на живота в поредното плюскане, пиене и развлечения. За които купонът е по-важен от морала, семейството и ценностите. Ако изобщо знаят значението на тези думи.

Раждат се, живеят и умират, без да оставят дори незначителна следа в света си. Самодоволни и самодостатъчни. Доволни от кочинката си. А ако са успели да се превърнат в бигадир на кочината, си мислят, че са черешката на еволюцията.

Важните са онези, другите. Неспокойните души и смелите сърца. Тези, които заради убежденията си ще зарежат всичко останало, ще излязат извън комфорта и спокойствието. Които поставят човешкото и Родината си над всичко останало. Които се борят и бият и заради тези, които ги критикуват от диваните. Които горят по кладите, докато тези, заради които са се борили, добавят още съчки в огъня. О, sancta simplicitas!

Харесвам хората от огън и лед. Личности на крайностите и на действията. Тези, които обръщат света с хастара навън и го пренареждат според собствената си представа. Тези, заради които има човечество. Тези, смелите, които глава си дават, но вяра не дават!

Да бъде светлина!

Елена Гунчева